Роден е през 1888г. във Видин в многолюдното семейство на занаятчията  Младен Стоянов, наричан „царят на бакъра“ Той е четвъртият от петте братя на акад. Стефан Младенов/виж отделна статия/. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1906г., а висше в Софийския университет, специалност „Българска филология“. Завръща се в родния град и става учител по български език и литература в гимназията. Разгръща богата просветителска и културна дейност, както сред учениците, така и сред гражданите. Мобилизиран е и участва в Първата световна война. Загива край град Битоля през 1916г.

     Ангел Младенов – Пизи пише поезия още от ученическите си години, а първата му стихосбирка излиза когато е в последния гимназиален клас и е само на 17г./1906/. Тя е със скромното заглавие „Стихове“ и съдържа 20 стихотворения, повлияни от традиционната за епохата българска поезия – любовта към род и родина и минорно страдание за пропиляна младост и нерадостно битие. Втората му стихосбирка „Могили“  излиза през 1909г. и е изцяло в духа на символизма, но е с по-оптимистичен тон и е посветена предимно на любовта и надеждата.

     През 2002г. под редакцията на Петър Хаджипетров във Видин бе издадена книгата „Замислена есен“, с кратки бележки за Ангел Младенов и 43 открити публикувани и непубликувани негови стихотворения.