Роден е на 25 юли 1953 г. в Москва, СССР. Баща му е бил военен летец, а майка му лекар онколог. През 1977 г. завършва висшето си образование в Литературния институт „Максим Горки“ – Москва, а няколко години по-късно отново в института защитава и докторската си дисертация. Работил е като редактор в редица литературни вестници и списания, включително и в сп. „Факел“.

За първи път посещава България и Видин през 1974 г. и тук среща бъдещата си съпруга Иванка/виж отделна статия/ – актриса и рецитаторка, с редица награди от конкурси и с несъмнен талант и обаяние. След 1991 г. тя се отдава на езотеричните изкуства и става една от най-известните  лечителки в България и Русия, но през 2001 г. внезапно умира.

Първата му поетична публикация е когато е едва 16 годишен във в. „Московский комсомолец“ /1969/.

Има издадени 24 книги, от които 4 са прозаични. В Русия са особено популярни – „Избрано“/1994/, „палавите му поеми“ „Бардак“/1998/, „Старец“/2001/ и „Триада на приключенията/2002/, отново „Избрано“/2003/, „С луна върху крилото. Мистична поезия“/2005/. Белетристичните му книги са – „Иванка. Жена ми – магесницата“/1999/, „Мужик Фьодор. Роман фантасмагория“/2000/, „Мистерията Иванка“/2009/ и в съавторство със сина си Зор Алеф езотеричната книга „Отговори за непосветения“/1999/. Той е автор и на пиесата „Фалит. Комическа драма в стихове“/2004/. Подготвя и започна издаването и на 5 томното си издание с избрани творби – 1-ви том стихотворения, 2-ри и 3-ти том поеми, 4-ти том проза и 5-ти том избрани преводи.

Александър Руденко  има издадени и няколко книги на български език – преведените от руски книги „Иванка. Жена ми – магесницата“/2000/ и „Мистерията Иванка“/2011/ . Излезе и  стихосбирката „Столетни вълни“/2004/, в превод на Андрей Андреев/виж отделна статия/.

Негови творби и стихове са преведени на английски, немски, испански, френски и други езици.

Автор е и на много книги с поетични преводи от руски на български и други езици. Превежда както българска класическа така и съвременна българска поезия. Преводът на руски език и издаването на луксозния том  със стихотворенията на Христо Ботев/2010/ му донесоха заслужено висока оценка и сред поетите и сред почитателите на поезията.

Член е на Съюза на съветските писатели/1987/ и на писателите на Русия и почетен член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските преводачи и фондация „Гео Милев“.

Руденко е носител на международни и национални награди, сред които са и българските отличия „Златна муза“/2005/ и  Международната ботевска награда/2011/ – „За цялостното му творчество като преводач на български народни песни, на български поети и за превода му на руски език на книгата „Христо Ботев. Стихотворения“.

Повече от 45 години животът на поета, писателя, драматурга, преводача, редактора и литератора Александър Руденко е свързан с Видин, където прекарва голяма част от времето си и твори. В едно интервю заявява „Този град много допада на моята душа, както и България. Тя е съразмерна с душата ми. Добре е да живееш там, където те води душата, а душата ме води във Видин“.

Синът му Анатолий Александрович Руденко – Зор Алеф/виж отделна статия/ също се занимава с преподаване и практикуване на езотерични изкуства и е автор на мистични научно-популярни трудове.