Роден е в Сопот през 1824 г. Учи в килийното и класно училище в родния си град. От 1839 г. до 1945 г. е учител в Габрово, а след това продължава учението си в Белградската семинария до 1848 г. През 1846 г. се замонашва. През 1849-50 г. е учител в Сопот, след което до 1857 г. се занимава с преводаческа и издателска дейност. През 1857-58 г. учителства във Видин заедно с други двама сръбски възпитаници – пирдопчаните Тодор Митов и Лука Павлов. По негова инициатива  и организация на 11 май 1858 г. във Видин за пръв път се чества празника на братята Кирил и Методий, като самият той произнася тържественото слово за тяхното дело и принос за славянската книжнина. От 1959 г. до 1961 г. следва в Киевската духовна семинария и е първият българин нейн възпитаник. Следват обучения във философския факултет на Дрезденския университет /1862-64/ и други европейски учебни заведения, преподавателска дейност в Белградската семинария  Зайчар, Крагуевац /1965-68/ и Киев /1970/. През 1973 г. е ръкоположен за Врачански митрополит, но след една година напуска енорията и се установява в Цариград, като престоятел на българската църква „Св. Стефан“. През 1977 г. неговата кандидатура е обсъждана за Видински митрополит, на мястото на оттеглилия се Антим I, но синода предпочита Йосиф I.

Аверкий Петрович превежда още като възпитаник на Белградската семинария от сръбски книгите „Разговори за сърдечно и душевно образование“ /1847/  „Цвят милости, или завещание человеколюбиваго отца“ /1848/. През 1952 г. издава книгите си „Оглашение кратко за българските деца“ и „Житие светаго Григория“. По късно от гръцки превежда и издава „Църковна история с най-нужни случаи в святата църква“ /1855/. Като студент в Дрезден е автор на „Кратък българско-немски речник“ /1963/, а през следващата 1964 г. издава и „Народни разговори за всестранно поучение на българския народ“. През 1977 г. е отпечатана последната му книга „Общ философски преглед на истината за християнската религия“.

Умира в нищета на 24 януари 1978 г. в Цариград.