гл.ас. Христо Костов Христов (Вълчев)

/1932 – 1982/
Роден на 5 март 1932г. в Белоградчик. Баща му – Коста Христов Вълчев, е юрист и запален турист, с хоби рисуване на пейзажи от околностите на града. Майка му – Цветана Алексиева Вълчева, е учителка в началното училище. Имат три деца – Светла, Христо и Звездо.
През 1949г. Христо Костов завършва средното си образование в Белоградчишката гимназия и е приет за редовен студент във Физико-математическия факултет на СУ”Св.Климент Охридски” – специалност „физика – педагогически профил”. Завършва уневерситета през 1954г. с отличен успех и започва веднага работа като редовен учител по физика в родния си град.
С много ентусиазъм и упорит труд за няколко години създава образцов кабинет по физика, в който влага и лични средства и инициира създаването на училищна астрономическа обсерватория, построена за две години от организирани от него ученически бригади, която по-късно получава названието „народна” и е присъединена към Секция „Астрономия” на БАН. По този повод пред 1961г. е награден с медал „За трудово отличие”. Основател и строител е на училищната астрономическа обсерватория в Белоградчик.
Същата 1961г. година Хр.Костов печели конкурс за асистент в Катедрата по методика на обучението по физика във Физико-математическия факултет на СУ. За кратко време изгражда кабинет – лаборатория за физични демонстрации и изобретява специални уреди и установки за учебни опити и експерименти.
От 1966г. Хр.Костов е повишен в старши асистент, а от 12 юли 1971г. заема длъжността главен асистент в катедрата.
Публикувал е над 100 научни и научно-популярни статии в български и чужди списания, но не успява да защити завършената си и предадена дисертация на тема „Радиоелектронни прибори в учебния експеримент по физика в средното училище”.
Написаната от Хр.Костов четиритомна поредица от ръководства за демонстрационни опити по физика, публикувана от 1973г. до 1978г., има особено голямо значение за учителите по физика, които я наричат „Енциклопедия на учебния експеримент по физика“.
Гл.ас.Хр.Костов е член на Централните ръководства на БФМД и на Дружеството на физиците в България, член и на редакционния екип на издавания от него бюлетин. Член е на редколегията на сп.”Математика и физика”от 1962г. и е зам.главен редактор, а по късно от 1979г. до смъртта си и главен редактор на новото списание „Физика”.
В съавторство със ст.н.с.Борис Попов участва в написването на книгата „Демонстрационни опити по оптика и атомна физика”(1975г.).
Специализирал е в Унгария, Москва(1966г. и 1967г.) и Киев(1973г. и 1974г.). Самият той подготвя десетки специализанти и докторанти.
Член е на авторските колективи на книгите: „Физиката в СУ”Св.Климент Охридски”(1976-1980г.), том VІІ, „Физическият факултет през VІІ-та петилетка”(1982г.) и „Физиката в България”,том 2(1889-1960г.)
Умира на 2 ноември 1982г. в София.