Роден е на 13 август 1920 г. в с. Сланотрън. Основното си образование завършва в родното си село, а средно в Румънското училище в София през 1939 г. През 1948 г. е приет за студент в Лесотехническия факултет на Селскостопанската академия. След дипломирането си работи като лесничей в Лопянското горско стопанство, референт и директор на УОГС Юндола. През периода 1952-1963 г. е аспирант, младши и старши научен сътрудник в Института по хидрология и метеорология. През 1963 г. става доцент във Висшия лесотехнически институт по специалността „Горска метеорология“, а по-късно преподава и дисциплината „Горска метеорология и климатология“. Същата година защитава докторската си дисертация на тема „За климатичната обезпеченост на наклонени обезлесени терени с плитки и среднодълбоки почви в лесорастителните зони на НР България с оглед начините за подготовка на почвата за залесяване“ и получава научната степен „Кандидат на селскостопанските науки“. През 1977 г. преминава на работа в Института по гората при БАН. През 1979 г.  в СССР защитава дисертационния си труд „Ентропия на листната система“ и става „Доктор на биологичните науки“, а през 1983 г. в ИГ при БАН му е присъдена научната степен Старши научен сътрудник I степен.

Преподавателската и научно-изследователската му дейности са съпътствани и с над 90 книги, учебници и публикации в различни научни и научно-популярни издания у нас и в чужбина. Основни теми в тях са: топлинния баланс на листната система на растенията, баланса на свободната енергия на листната система и термодинамиката на растенията.  Автор и съавтор е на изданията – „Показатели за горимост на горите в НР България“/1960/, „Горска метеорология и климатология“/1965/, „Почвено-климатическа характеристика на горските месторастения и залесяването в България“/1965/, „Замърсяване на въздуха и зеления филтър“/1972/, „Ръководство за упражнения по горска метеорология“/1976/, „Климат и гора“/1979/ и др.

Участвал е в Симпозиума „Отношението на растенията към климатичните фактори в Упсала, Швеция/1970/ с два доклада „Един комплексен биопоказател за натрупване на растителна органична материя“ и „Влияние на светлината, температурата и влажността на въздуха върху фотосинтезата и дишането“,  в 3-та Международна конференция по химическа термодинамика/1973/ в Баден, Авсрия и във 2-ия Симпозиум по биофизика на растителните системи/1974/ с доклад на тема „Растителният лист като отворена термодинамична система“.

Доц. Роман Флоров е носител на отличия и награди за научния си принос, както и на ордените „Кирил и Методий“ III степен и „За народна свобода“ II степен и медалите „40 години социалистическа България“ и „25 години народна власт“.