Доц.д-р Страхил Тодоров Попов

/1938 – 2010/
Роден е на 9 октомври 1938г. в с.Връв. През 1967г. завършва Софийския университет „Св.Климент Охридски“ специалност „българска филология“ и записва редовна аспирантура по История на новата българска литература. През 1969г. е назначен за преподавател във Великотърновския университет. През 1972г. става кандидат на филологическите науки. Докторската му дисертация е на тема „Проблеми в романите на Антон Страшимиров“. От 1973г. е назначен за асистент по нова българска литература във ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“, а през 1986г. става доцент. Преподавал е през периода 1979 – 2009г. и в Букурещкия и в Крайовския университети.
В научната и преподавателската си работа проявява особен афинитет към живота и творчеството на Софроний Врачански, Захари Стоянов, Антон Страшимиров, Иван Вазов, Йордан Йовков, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Георги Караславов, П.Ю.Тодоров, Асен Разцветников, Кирил Христов и др. Траен е интересът му към историческата роля и отразяването на Балканската война в българската литература. Някои от изследванията и лекциите му са посветени на сравнителния анализ между българската и румънската литература и между български и румънски литературни творци. Основните му изследователски и аналитични методи са биографоисторизмът и психосоциологията.
По-значимите му научни трудове са: монографиите „Епопея на съдбовни мигове“/1985/ и „Антон Страшимиров“/1987/, както и изследванията и публикациите „Страшимировият роман и метаморфозите на любовта“, „Софрониевото житие. Драматична летопис“, „Историческа истина и художествена правдоподобност“, „Психодрамата на лирическия характер в поезията на Асен Разцветников“ и др. Печата и на румънски език.
Умира през 2010г. във Велико Търново.