Акад. Стефан Младенов Стоянов

/1880 – 1963/
Роден е на 15 декември 1880г. във Видин в семейството на занаятчия. Завършва Видинската гимназия през 1897г. През годините 1898-1902 след спечелен конкурс и стипендия следва славянска филология във Висшето училище – София/СУ“Св.Климент Охридски“/. Още като студент се откроява с полиглотските си наклонности и възможности, превежда художествени произведения от френски и английски както и две пиеси на Х.Ибсен. През 1901г. публикува и първото си изследване посветено на родния му видински край „Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село, Видинско“. След завършването на университета за кратко време е учител в Шуменското педагогическо училище и Първа софийска мъжка гимназия. От 1903 до 1912г. специализира славянска и европейска лингвистика в редица западни университети във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Сред най-значимите му преподаватели са такива учени като: Константин Иречек, Брюкнер, Алексей Соболевски, Валтер Булич, Ян де Куртене, Любор Нидерле и др. През 1905г. става доктор по филология на Пражкия университет след защита на дисертация на тема „За промените на граматическия род в славянските езици“. Участник е в Балканската и Междусъюзническата война и като много български студенти в чужбина изпълнява своя патриотичен дълг към Родината. Член на БАН от 1920г. и академик от 1929г. Член на Българския археологически институт от 1922г. Дописен член на АН на СССР от 1929г., като е единствения българин удостоен с това звание до 9.9.1944г. Член на Академиите на науките на Полша, Англия, Чехия и Германия и на Македонския научен институт. От 1910г. е доцент, от 1916г. извънреден, а от 1921 до 1948г. е редовен професор и титуляр преподавател в Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ. През 1923-24г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Основател е и редактор от 1927г. до 1943г. на сп.“Родна реч“ изиграло важна роля в развоя на българската езикова култура, където отпечатва над 300 статии и бележки с особено висока стойност за българското езикознание. Владеел е свободно 18 езика, а е ползвал 27, като наред с всички славянски и водещите индоевропейски езици говори и ползва в научната си дейност и старогръцки, новогръцки, латински, староиндийски, староарменски, староперсийски, арабски, турски, румънски, норвежки, шведски, датски, литовски, фински, албански, унгарски, португалски и т.н. Макар и на преклонна възраст от 1951г. до смъртта си през 1963г. е ръководител на Секцията по история на българския език и на Секцията по общо езикознание на новосформирания Институт по български език при БАН.
В преподавателската му дейност основни дисциплини са: история на българския език, диалектология, синтаксис, български книжовен език, българска етимология, общо езикознание, увод в индоевропейската граматика и словообразуване в индоевропейските езици. Изнася и лекции по – староиндийски език, готски и старонемски езици, морфология на гръцкия език, полски език, чешки език, сравнително езикознание, историческа граматика и т.н. и т.н.
Акад.Стефан Младенов е автор на над 1200 самостоятелни и в съавторство издания и трудове по езикови и литературно-исторически въпроси в български и чуждестранни научни и научно популярни сборници и списания и в специализирания печат. Публикувал е в повече от 50 чужди и в повече от 70 български издания. Най-значимите сред тях са: „Речник на чуждите думи в българския език“/1923/„Увод в общото езикознание“/1927//1943/, „Geschichte der bulgarischen Strache“/1929/, „Сравнително индоевропейско езикознание“/1936/, „Граматика на българския език“/1939/, „Български тълковен речник“т.I/1927//1951/, „Речник на чуждите думи в българския език“/1932/(5 изд.), „Кратка история на българския език“/1935/ „Етимологически и правописен речник на българския книжовен език“/1941/, „Съвременният български книжовен език и народните говори“/1943/, „Речник на чуждите думи в българския език“/1943//1947/.
Удостоен е с високи държавни и научни отличия – Димитровска награда /1950/, орден „Народна Република България“ I ст./1955/, Командорски кръст на Полша, народен орден „За граждански заслуги“, орден „Св.Александър“ III и IV ст., сребърен медал „За принос в науката и изкуствата“.
Умира на 1 май 1963г. в София.