Роден е на 11 февруари 1896 г. в с. Калугер /Гранитово/ в многолюдно семейство. Началното си образование завършва в родното си село е средно във Видинската мъжка гимназия като първенец на випуска през 1915 г. и веднага постъпва във Военното училище където през 1917 г. завършва военновременния курс за артилерийски офицери и заминава с чин подпоручик за фронта. След войната завършва пълния курс на военното училище и служи в строеви части на българската армия в София, Видин и Бургас. През периода 1928-1933 г. след спечелен конкурс завършва машинно инженерство в Политехниката на Торино, Италия с най-висок успех за всички времена 95 точки от 100 възможни. Едновременно посещава учебни курсове към Италианското министерство на войната по някои специални дисциплини – конструкция на оръжията, балистика, експлозиви и организация на оръжейната индустрия, а летните си ваканции прекарва като стаж в Държавния изпитателен институт в Рим и във военни индустриални предприятия. След завръщането си в България е назначен за началник  Секция за производство на пехотни бойни припаси в Държавна военна фабрика – Казанлък и е в центъра за модернизацията на производството и внедряване на най-модерната за времето си военна техника. През 1940 г. е назначен за редовен преподавател във Военното училище по дисциплините стрелба и устройство на оръжията и бойните припаси. От 1942 г. до 1944 г. е началник на Техническото отделение на Министерството на войната, а от 1944 г. до 1946 г. е началник на Държавната военна фабрика – Казанлък, след което последователно е Началник на военните фабрики в Министерството на войната и ръководител на службата в министерството за управление на бойната техника в армията. През 1948 г. е пенсиониран с чин полковник. През 1952 г. е осъден на смърт заедно с група офицери работили във военната промишленост, но по-късно е оправдан и излиза от затвора през 1958 г.

Симеон Рангелов има десетки командировки и специализации в Италия, Германия, Австри, Чехия и Полша, по време на които изучава военната промишленост на тези страни, запознава се с най-новите оръжия и боеприпаси и договаря доставки за българската армия. Лично той извършва контрола и приема специалните оптични прибори от „Цайс Икон“ от Дрезден и бойните припаси за самолетните оръжия от Полша, както и специализираните машини за модернизацията на производството във военната фабрика в Казанлък от Германия.

Полк. Симеон Рангелов е автор на множество научни и приложни публикации в сп. „Артилерийски преглед“ и други специализирани издания у нас и в чужбина, както и на книгите „Фабрикация на пехотни бойни припаси“, „Пристрелка с шрапнел „на време“ по знака на захващащите“ и др.

Умира през 1960 г. в София.