Гл.ас. кмгн Петър Великов Гочев

/1902 – 1938/
Роден е на 25 май 1902 г. във Видин. Баща му Велико Петров Гочев /виж отделна статия/ е учител по естествена история във Видинската гимназия и автор на учебници, а майка му е чехкиня. Средното си образование получава в гр.Неханице, Чехия, където учител му е Херман Шкорпил – археолог и музеен деец, геолог, архитект, ботаник, библиотекар, създател заедно с братята си /Карел и Владимир/ на българската археологическа наука и музейно дело. В чест на братята е село Шкорпиловци, Варненска област, носи тяхното име. През 1927 г. завършва естествени науки в СУ“Св.Климент Охридски“, а през 1932 г. защитава докторската си дисертация. Основните му научни интереси и разработки са в сферата на геологията и палеонтологията. От 1936 г. работи в Минното отделение на Министерството на търговията, промишлеността и труда.
По-значимите му научни трудове са: „Бележки върху стария терциер в Южна и Югоизточна България“, „Геологически наблюдения по Черноморското крайбрежие между устието на р.Камчия и нос Емине“ и „Опит за паралелизация на палеогена в балканските страни“.
Умира едва 36 годишен на 12.07.1938 г. в София.