Акад. Пантелей Йорданов Пантев – Зарев

/1911-1997/
Роден е на 11 ноември 1911г. във Видин в семейството на служещи. Началното си и средно образование завършва в родния си град през 1929г. и постъпва на работа като чиновник в Ломската митница. Там се свързва с дейци на антифашистката съпротива и развива активна политическа дейност. От 1932г. е член на БКП и член на ОК на партията. За конспиративна дейност е осъден и лежи в Ломския затвор през 1935-1936г. Учителства в с.Негованци и с.Реброво, но заради комунистическата си дейност му е забранено да заема учителска и държавна длъжност. Записва и през 1941г. завършва Софийския университет „Св.Климент Охридски“ със специалност „философия“. По време на следването си продължава нелегалната си политическа работа. Легално и нелегално сътрудничи в редица прогресивни вестници и списания със стихове, разкази и статии. Бил е един от редакторите на в.“Академик“ и сб.“Жажда“.
От 1944г. до 1948г. е сътрудник, а от 1948г. до 1951г. е зав.сектор „Литература“ в отдел „Изкуство и литература“ на ЦК на БКП. От 1945г. публикува и е ангажиран пряко в много голям брой периодични издания и членува в редица редакционните екипи, като акцента на научното му творчество са литературно-критичните материали и обзори. През 1947г.е назначен за доцент, а през 1950г. за професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата в СУ. От 1951г. до 1960г. е зам.директор на Института за литература при БАН. От 1951г. е и чл.кореспондент на БАН. През 1967г. става академик. През 1968г. става първи зам.председател на БАН и заема длъжността до 1990г. През периода 1968-1972г. е и ректор на Софийския университет.
Акад.Пантелей Зарев е народен представител от 1971г. до 1990г., т.е. от 6-то до 9-то Народно събрание.През периода 1972г. – 1979г. е председател на Съюза на българските писатели, а от 1979г. до 1989г. е член на Държавния съвет на НРБ.
В началото на литературната си дейност П.Зарев се изявява като белетрист със сборниците разкази „По крайбрежието“/1938/ и „Боян партизанинът“/1945/, но почти паралелно се развива и като литературен критик и автор на научни трудове в областта на народопсихологията, естетиката в изкуството, теорията на литературата и литературната критика. Той е един от най-плодовитите литературни теоретици и критици, обхванал цялата периодика на българското литературно творчество от древността до неговото настояще и всички литературни периоди, течения, жанрове и стилове. Още в първите си публикации демонстрира таланта на познавача и майсторството на анализатора и критика съчетани със сложни, но и достъпни философско-естетически и психологически наблюдения и преценки. Най-мащабните му научни публикации, като „Панорама на българската литература“/пет тома/ , „Теория на литературата“/два тома/ и „История на българската литературна критика“/два тома/ въпреки някои основателни оценки за крайности в идейния и класово-партиен подход при анализа на литературните процеси, автори и произведения си остават шедьоври на научния подход при литературния анализ и едва ли скоро ще имат своите аналози.
Пантелей Зарев е автор на монографии, портрети, студии, сборници и юбилейни издания, етюди, изследвания, обзори , статии и книги по теория на литературата, история на литературата и литературното творчество, очерци и т.н. По-значимите му трудове са: „Българското възраждане“ /1939/, „Литературата като познание“/1945/, „Проблеми на развитието на българската литература“/1949/, „Иван Вазов – народен писател“/1950/, „Стил и художественост“/1958/, „Богатството на литературния процес и социалистическия реализъм“/1960/, „Класика и съвременност“/1961/, „Христо Ботев“/1963/, „Панорама на българската литература“/в пет тома//1966-1976/, „Преобразена литература“/1969/, „Структурализъм, литературознание и естетически идеал“/1969/, „Народопсихология и литература“/1970/, „Димитър Димов“/1972/, „Георги Караславов“/1973/, „Емилиян Станев“/1973/, „Христо Ботев“/1973/, „Литературни портрети“/1974/, „П.К.Яворов“/1974/, „Съвестта на писателя“/1975/, „Съвременност и наследство“/1977/, „Теория на литературата“/в два тома//1979-81/, „Съчинения“/в три тома//1981/, „Българска класика“/в два тома//1986-87/, „Българска народопсихология и художествена литература“/1983/, „Теория, психология и техника на стила“/1984/, „Съвременна чувствителност“/1986/, „Логиката на литературно-историческия процес“/1987/, „История на българската литературна критика“/в три тома//1989-1996/, „Спомени и размисли“/1995/.
Академик Зарев е носител на високи държавни и научни отличия – Димитровска награда за литература/III ст.1946, II ст.1951 и I ст.1959г./, орден „Кирил и Методии“ I ст./1963/, звание „Заслужил деятел на културата“/1963/, Годишната награда на СБП/1968/, звание „Народен деятел на културата“/1969/, звание „Герой на социалистическия труд“/1974/, орден „Георги Димитров“/1981/, юбилеен медал „1300 години България“/1981/.
Почетен гражданин на Видин от 29 януари 1972г.
Негов син е писателят Владимир Зарев, автор на знаменитата трилогия от романите „Битието“/1978/, Изходът“/1983/ и „Законът“/2012/, отразяващи 130 годишната история на една Видинска фамилия и историческите събития в България в периода от освобождението от турско робство през 1878г. до влизането ни в Европейския съюз през 2007г.
Акад.Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997г. в София.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф-ЧП347.