Роден е на 17 април 1931г. в Брегово, където през 1949г. завършва първия випуск на новооткритата местна гимназия „Васил Левски“. Благотворно влияние за развитието му оказват учителя му по български език и литература Илия Флоресков и вуйчо му Тома Стоянов, също учител. Освен любовта към книгите те му вдъхват и стремежа към изследователската дейност, обществената ангажираност, театралната сцена, етнографските проучвания и родолюбието. През 1954г. е приет за студент в СУ“Св.Климент Охридски“ по специалността „българска филология“, където има щастието да слуша лекции и да общува с такива значими личности и преподаватели като академиците и професорите – Владимир Георгиев, Любомир Андрейчин, Стойко Стойков, Кирил Мирчев, Петър Динеков. Под ръководството на акад.Вл.Георгиев и проф.Ив.Дуриданов още в първи курс той пише дипломна работа с топонимичен материал от 11 села от Видинско, а топонимията се превръща в любима тема и научно поприще за него за цял живот. През годините 1958-1963 е гимназиален учител в родния си град, като съчетава педагогическата си дейност с ръководството на театралната самодейност и председателството на местното читалище, но продължава и топонимичните си изследвания. От 1963г. до 1965г. е инспектор по организационно-методическата дейност в отдел „Изкуство и култура“ при Окръжен народен съвет-Видин. Отговаря за работата на културните институти, изграждането и поддържането на паметниците на почитта, развитието на самодейните театри в Брегово, Раковица и Грамада, организацията и провеждането на Шекспировите театрални дни във Видин/1964/ и подготовката и реализацията на Първия събор на народното творчество/1965/. През 1965г. е назначен за уредник в отдел „Етнография“ на Окръжния исторически музей-Видин. Съсредоточава се основно върху материалната и духовната култура на населението от планинската част на окръга, но голямата му заслуга е в проектирането и реализацията на етнографска експозиция в музей „Кръстата казарма“, която е открита през 1969г. и представя автентичния бит на населението от Видинския край – обичай, обреди, експонати от поминъка, занаятите и техни произведения, костюми и предмети, писмени исторически сведения и снимки. За съжаление през 2015г. поради ремонт на сградата експозицията е прибрана на склад и вече не е достояние на посетителите на музея и специалистите. През 1968г. специализира консервация на дървени и железни предмети в гр.Клуж, Румъния и това се оказва поредната му музейна специалност, която с присъщата си любов и всеотдайност практикува и използва за обогатяване и съхраняване на експонатите в разширяващата се колекция на етнографската експозиция. Паралелно с това той продължава изследователската, краеведската и теренната си дейност, като изследва и демографските процеси, което му дава възможност да очертае етнографските микрорайони във Видинския край. Специално внимание, чрез ползване на богат изворов, историографски, езиковедски и етнографски материал, отделя на демографските промени, станали през българското средновековие и турското робство. Висока оценка дават специалистите на работата му със съставите за автентичен фолклор и ансамблите за народни песни и танци и прецизността му при сценичната и художествена интерпретация на местните песни, танци, обичаи и обреди и проектирането и изработването на костюмите. Негови либрета и сценарии се ползват от редица самодейни и професионални състави от Видинско и страната. Той е един участниците и сценаристите и при създаването на Театъра на словото при Профсъюзен дом на културата-Видин.
В редица статии, доклади, интервюта и публикации Нинко Заяков разглежда интересни теми за народните занаяти, песни и обичаи. Участва постоянно и активно в националните конференции по етнография, фолклор, етномедицина и на конгресите на Българското историческо дружество с научни съобщения.
Само в местния периодичен печат са публикувани над 200 негови статии с научен и популярен характер, легенди, очерци и пътеписи от най-различни сфери на културно-историческото наследство и съвременността. Той е постоянен член на редколегията на „Известия на музеите от Северозападна България“ от излизането на първия им брой през 1977г. и дългогодишен член на ръководството на Българското историческо дружество във Видин. Инициатор, вдъхновител, а често и сценарист е и на родовите срещи и на „вечерите“ на родното място, които са изключително популярни през 80-те години в селата и градчетата на Видински окръг.
По-важни публикации на Нинко Заяков – „Видин.Албум“/в съав.//1968/, „Видин.Пътеводител“/в съав.//1969/, „Етнографска характеристика на районната специфика на матералната култура във Видинско….“/Първи конгрес на Бълг.ист.д-во. Т.II,1972,239-242/, „Етнографската експозиция на музея във Видин“/Изв.Бълг.ист.д-во,№29, 1974,331-333/, „Народното изкуство на музея във Видин“/в съав.//1976/, „Към въпроса за етнографското единство на населението от Средна, Западна и Северозападна България“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №1, 1977,171-188/, „Към проучване на златарството във Видинско…“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №4, 1980,113-128/, „Етнодемографският характер на Видинския санджак…“ /Изв.муз.Северозап.Б-я, №5, 1981,105-128/, „Филурджийството във Видинския санджак….“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №6,1981,73-100/, „Селищните имена във Видинския край“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №7, 1982,97-126/, „Традиции и приемственост в празниците и обредите във Видински окръг“/В:Бълг.празн.-обр.трад…..,1984,47-55/, „Обичаят Ходене на росен в дефилето на Рабровска река….“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №10, 1985,103-118/, „Татарски и черкезки поселения във Видинско….“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №11,1986,109-126/, „Осемдесет години Бреговска партийна организация 1906-1986“/1986/ „Тимочаните в ранната история на българската държава“/Изв.муз.Северозап.Б-я, №13, 1987,49-70/, „Лазарските песни от Видинско……“В:Регионални проучвания на българския фолклор…Т.1,1989,53-60/, „Местните имена в Кулско“/2013/.

Нинко Георгиев Заяков