Акад. Михаил Петров Арнаудов

/1878-1978/
Роден е на 5 октомври 1878г. в гр.Русе. Основно и средно образование завършва в родния си град. Записва и следва славянска филология в Софийския университет, но след III-ти курс, по препоръка на проф.Иван Шишманов, заминава за Германия и първоначално в Лайпциг, а по-късно и в Берлин завършва и специализира индогерманско езикознание, философия и литература. Преподаватели са му светила на немската наука като проф.Вунд, проф.Еклер и проф.Брюкнер. Веднага след завършване на висшето си образование и специализацията и завръщането си в България през 1900г. постъпва като учител във Видинската гимназия. Интересен е споменът му от тогава – „От специализация се завърнах през 1900г. и постъпих учител във Видин. Видя ми се просто и страшно в този малък градец. Тогава там нямаше библиотеки, нямаше много културна среда. Видин се оказа земеделски градец, каквито има много в нашата страна. След завръщането ми от специализация в Лайпциг и Берлин отведнъж се почувствах някак си съвсем несправедливо запокитен някъде, където не можех да използвам получените знания.“ Други са спомените на учениците му, един от тях, Николай Икономов, споделя – „Спомням си първото му идване в класната стая: млад, свеж, с пригладена коса над открито чело, безупречно чист, дори елегантен, с една постоянно лека, приветлива усмивка, която не го напускаше през всичкото време. Преподаваше увлекателно, говореше ни за чудни, дотогава неизвестни нам неща: за „Махабхарата“ и за „Рамаяна“ и др. Слушахме го прехласнати и с нетърпение очаквахме часа по български език и литература.“
През 1904г. М.Арнаудов защитава докторската си дисертация по философия в Прага. От 1908г. е редовен доцент по обща литературна история в СУ. От 1914г. е извънреден професор, а от 1919г. редовен професор. От 1921г. до 1922г. е декан на Историко-филологическия факултет. През 1926г. става директор на Народния театър. През 1928г. става ръководител на Катедра по сравнителна литературна история. От 1929г. е действителен член на БАН, от 1935 до 1936г. е ректор на СУ, а през периода 1940-1943г. е ръководител на Историко-филологическия клон на академията. Бил е член на Украинската АН и на Унгарската литературна академия“Ш.Петьофи“, почетен доктор на университетите в Хайделберг от 1936г. и Мюнстер от 1943г.
През 1944г. за кратко акад.Арнаудов е министър на народното просвещение. Същата година му отнемат академичните длъжности и го арестуват. През 1945г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор. През 1947г. е освободен от затвора и реабилитиран. През 1960г. е възстановено отнетото му имущество, а през 1968г. е удостоен с най-високото държавно отличие орден „Народна Република България“, първа степен.
Акад. Михаил Арнаудов работи в широк научен диапазон – литературна критика, история и теория, фолклор и философия на научния и литературния процес и т.н. Той е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков, Братя Миладинови, Гьоте и др. Изследва класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.
Умира на 18 февруари 1978г. в София.