акад. Михаил Димитров Дафинкичев

/1881 – 1966/
Роден на 30 септември 1881г. в с.Чупрене. Начално образование получава в родното си село, а през 1902г. завършва педагогическото училище в гр.Лом. Следва философия – в Загреб три семестъра, в Берн два семестъра и в Софийския университет три семестъра, където се и дипломира през 1908г. Учителства в Ямбол Севлиево и София. От 1913 до 1920г. е командирован в Народната библиотека.
На 4 април 1921г. става асистент по експериментална психология в Историко-филологическия факултет на СУ.
През 1946г. става професор в СУ и още същата година става академик на БАН. През 1947 – 1949г. е секретар на Философския и Правно-стопанския клон на Академията, а през 1949 – 1956г. е подпредседател на БАН. От 1945 до 1960г. е председател на Съюза на научните работници. От 1956г. до 1959г. е директор на Института „Ботев-Левски” към БАН.
Акад.Михаил Димитров печата от младежките си години. Първата му публикация е от 1910г., а първите му научни му разработки са в сферата на психологията и датират от 1925г., когато в „Годишник на Софийския университет, кн.21“ излиза статията му „Психофизиология на смеха“.
Най-значимите трудове в творчеството му са посветени на Хр.Ботев и Л.Каравелов. Още с първата си книга „Христо Ботев, идеи, личност, творчество“ излязла през 1919г. той се изявява като ерудиран учен и тънък познавач на великия поет-революционер.
Пълна библиография и биобиблиография на трудовете му е публикувана: З.Белева, И.Унджиев – „Михаил Димитров. Биобиблио-графия, 1958г.
Акад. Михаил Димитров е получил най-високите за времето си отличия и звания: Лауреат на Димитровска награда (първа степен) (1950г.), Заслужил деятел на науката(1956г.), Народен деятел на науката (1963г.), орден „Георги Димитров – първа степен(1951г.), орден „Народна Република България – първа степен(1959г.), медал „За наука и изкуство” (златен)(1949г.).
Умира на 6 октомври 1966г. в София.
Училището в родното му село Чупрене носи неговото име.