Проф.ст.н.с.Iст. д-р Максим Славчев Младенов,дфн

1930 – 1992
Роден е на 3 февруари 1930г. в с.Ново село. Основното си образование завършва в гр.Никопол и се записва в местната гимназия, но по-късно се премества във Видинската гимназия, която завършва с отличен успех през 1948г. Същата година е приет за студент в СУ“Св.Климент Охридски“, специалност „Българска филология“, но през следващата година е изключен поради неблагонадеждност. Отбива военната си служба като трудовак и през 1954г., след възстановяването на студентските му права, продължава следването си. През 1956г. участва за първи път в диалектоложка експедиция, която е и първата експедиция по Българския диалектен атлас. Следващата година се дипломира с отлична диплома. През периода 1957-1959г. е учител по български език и литература в СПТУ-Ихтиман, а от 1960г. е назначен за технически научен сътрудник в Секцията за българска диалектология с лингвистичен атлас в Института за български език при БАН. През 1962г. е избран за научен сътрудник и след 2 години е изпратен на специализация в Института за руски език към АН на СССР в Ленинград. Следва назначение като представител на Института за български език при БАН в Надведовствения съвет по правопис и транскрипция на географските имена при Главно управление по геодезия и картография. През 1967г. защитава кандидатската си дисертация за Ихтиманския говор. От 1967г. до 1969г. е научен секретар на Института за български език. През 1971г. е избран за ст.н.с.IIст. в ИБЕ. През 1971-75г. е лектор по български език в Университета в Букурещ и е избран за член на Научния съвет на ИБЕ. В периода 1973-1980г. е представител на България в Общокарпатския диалектен атлас, обща тема на Академиите на науките на източноевропейските страни. В същите години е хоноруван преподавател по българска диалектология във Великотърновския университет, а от 1976г. до 1977г. секретар на Националния комитет на славистите. От 1977г. до 1992г. преподава българска диалектолоя и ономастика на студентите от профил „Етнография“ на СУ и междувременно ръководи проблемната група за етнографско картографиране в Етнографския институт с музей към БАН. През 1988г. защитава докторската си дисертация на тема „Българските говори в Румъния“ и му се присъжда научната степен „доктор на филологическите науки. През 1989г. е избран за ст.н.с.I ст. От 1991г. е член на Общото събрание на БАН и е номиниран за академик от Института по балканистика.
Проф.Максим Младенов води специализирани курсове и групи и чете лекции и в – Учителския институт-Кържали, СУ-вечерно обучение и във Факултета по славянски филологии и др.
Бил е член на – Научната комисия по филологически науки и изкуствознание и Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК, Научния съвет на Етнографския институт, Научния съвет на Института по балканистика, Националния комитет на славистите, Националния комитет за Югоизточна Европа, Международната комисия по транскрипция към Международния комитет на славистите и др. Член и на редколегиите на – сп.“Български език“, сп.“Българска етнография“, сп.“Език и литература“ и поредицата „Добруджа“.
Ръководител е на над 150 дипломни работи по българска диалектология на дипломанти от СУ и Великотърновския университет и на две аспирантки в Етнографския институт.
Участва в множество национални и международни конгреси, конференции и симпозиуми по славистика и балканистика у нас и в Москва, Киев, Минск, Кишинев, Ужгород, Краков, Варшава, Букурещ, Лайпциг, Прага, Братислава, Залцбург, Солун и др.
И двете му дъщери – проф.д-р Олга Максимова Младенова и доц. д-р Дарина Максимова Младенова/виж отделни статии за тях/ изграждат научната си кариера по примера на именития си баща.
Умира внезапно на 10 ноември 1992г. в момента, когато тече процедурата му за академик.
През 2012г. по повод годишнината от смъртта на проф.Максим Младенов община Ново село, фондация „Бъдеще за Ново село“ и дъщерите му преиздадоха един от фундаменталните му трудове „Говорът на Ново село, Видинско“.