Проф.ст.н.с.I ст. д-р Кръстьо Василев Димитров

Роден е на 6 септември 1927г. в с.Вещица. Баща му е бил емигрант в Аржентина. Завършва Белоградчишката гимназия през 1946г. и няколко години заедно с един от братята си е емигрант в Чехословакия. През 1956г. завършва висшето си образование в СУ“Св.Климент Охридски“ по специалността „Философия“. От 1956г. до 1958г. е учител в Белоградчишката гимназия, а от 1958г. до 1962г. е директор на гимназията в гр.Димово. След конкурс е приет за полузадочен аспирант към секция „Исторически материализъм“ на Института по философия към БАН. През учебната 1962/63г. е преподавател по философия в школата на Централния съвет на професионалните съюзи, а от 1963г. научен сътрудник в групата за социологически изследвания към Института по философия към БАН, която прераства в Институт по социология. Там под ръководството на бащата на българската социология проф.Живко Ошавков се правят първите мащабни социологически изследвания в България – за религиозността сред българското население/1963/ и за социологическата структура на града и селото у нас/1968/. През 1970г. защитава кандидатската си дисертация, а през 1974г. става старши научен сътрудник. През периода 1973-76г. е научен секретар на Института по социология, а по-късно и негов зам.директор. От 1984г. е старши научен сътрудник I степен, а през 1988г./25.02.88г./ е избран за професор по социология.
Бил е член, съавтор и ръководител на групи и проекти на множество социологически изследвания и проучвания, член на редколегията на сп.“Социологически проблеми“, член на ИК на БСА и председател на Изследователския комитет, завеждащ секция, член на Научния съвет на Института по социология и на Специализирания съвет по социология при ВАК.
Участвал е в редица международни форуми с доклади и научни съобщения. Бил е делегат от българска страна на Седмия и Деветия световни конгреси по социология, както и на конференции и симпозиуми в Югославия, Полша, Чехословакия и ГДР.
Проф. Кръстьо Димитров има над 100 научни труда и публикации. Негови статии отпечатват списанията “Ново време“, “Философска мисъл“, “Социологически проблеми“, “Социологически преглед“ и „Младеж“, както и годишника „Известия на Института по философия“. Автор и съавтор е на 28 монографии, книги и сборници – включително и на руски, английски, немски, унгарски и словашки език. По-популярни сред тях са – „Политико-идеологически облик на студентите от висшете учебни заведения в гр.София“/1970/, „Същност, структура и социални граници на работническата класа“/1973/, „Българската интелигенция при социализма“/1974/, „Основни тенденции в развитието на социално-класовата структура при изграждането на зрялото социалистическо общество“/1975/, „Теоретико-методолически проблеми на социално-класовата структура“/1976/, „Социално класова структура. Социологическа структура на съвременното българско общество“/1976/, „За теоретичния модел на социално-класовата структура“1977/, „Социална структура и роля на интелигенцията“/1980/, „Социално-класовите различия и отношения като фактор за трудовата активност и реализация на населението“/1984/, „БКП и интелигенцията“/1985/, „Пътища за внедряване на социологическия подход в статистиката….“ /1985/, „Социология на социално-класовата структура“/1988/ и др.
Носител е на множество държавни и научни отличия.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф-1092.