Роден е на 10 януари 1912 г. в София. Брат е на акад. проф. Иван Симеонов Дуйчев/виж отделна статия/. След смъртта на майката семейството се премества в гр. Белоградчик, където завършва основното си образование. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1931 г. с много добър успех и показани завидни знания и интереси в литературата и математиката, както и в спорта. Същата година е  приет за студент във Физико-математическия факултет на СУ“Св. Климент Охридски“. Като ученик и студент се замоиздържа  чрез частни уроци по математика. Завършва университета през 1935 г., но поради закриване на много от гимназиите в страната е безработен. През учебната 1937/38 г. е назначен за прогимназиален учител в с. Медовница, Белоградчишко, а в следващите години учителства в Панагюрище, Битоля и Мездра. През 1948 г. спечелва конкурс за асистент в Катедрата по диференциално и интегрално смятане на СУ, но по-късно се премества в Катедрата по висша алгебра с теория на вероятностите, оглавявана от акад. Н. Обрешков. През 1960 г. е избран за хоноруван, а от 1962 г. е родовен доцент по висша алгебра. Преподава едновременно и във Висшия педагогически институт в Пловдив, като се счита за един от основателите на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1963 г. до смъртта си през 1966 г. е временен ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите на СУ.

Научните публикации на доц. Йордан Дуйчев не са много на брой и са предимно в Годишника  на Софийския университет и специализирани издания. Приноса му се определя от утвърждаване и развиване на нови направления на съвременната алгебра сред научните и студетски математически среди и създаване на поколения от последователи в учебната и преподавателската дейност.

Доц. Йордан Симеонов Дуйчев умира през 1966 г. в София.