здк Йордана Борисова Атанасова – Георгиева

/1925 – 2004/
Родена е на 27 декември 1925г. в гр.Етрополе. Завършва класическия отдел на Втора девическа гимназия – София. През 1944г. е приета за студент в СУ”Св.Климент Охридски”специалност „История“, но от 1947г. се прехвърля в профил „Археология“, под ръководството на акад.Д.П.Димитров.
През 1950г. е назначена за учителка във Видинската девическа гимназия „Лиляна Димитрова“, но работи на доброволни начала и в местната археологическа сбирка. През 1952г. е назначена като уредник в историческия музей. През 1959г. е назначена за директор на Окръжния исторически музей и успява да издейства сградата на бившия съвет и турски конак да се предостави за музейна експозиция. Под нейно ръководство се изграждат музейте в Белоградчик и Кула, както и да се създадат музейни сбирки в редица села на окръга. По нейна инициатива Видин е домакин на няколко национални съвещания и конференции по проблемите на музейното дело. Заслуга на Й.Атанасова е и промяната на статута на крепостта „Баба Вида” от военно поделение в туристически обект, както и реставрацията, проучването и включването й сред 100-те национални исторически и туристически обекти. Пословични са и грижите й за паметниците на културата и почитта, за които полага много грижи чрез реставрации, проучвания и популяризиране в страната и чужбина. За времето на нейното директорство в РИМ – Видин експонатите се увеличават от 522 на над 50 000, от които над 43 000 са археологически. Под нейно ръководство Видинският музей е национален първенец в съревнованието по експозиционна и културно-масова работа през 1969г. и 1974г.
Още като студентка и млад научен работник Йордана Атанасова се включва в археологическите разкопки на тракийския град Севтополис и на античния град Ескус/с.Гиген/. Интересите й към археологията я свързват с проф.Теофил Иванов, с помощта на когото се извършват спасителните разкопки на некропола в Рациария. С проф.Стамен Михайлов установяват строителните периоди на крепостта „Баба Вида”. С проф. Велизар Велков провеждат мащабни разкопки и проучвания на Рациария при Арчар, Вила рустика при Макреш, центъра за строителна керамика до с.Златен рог и пещите при кастел Дортикум при с.Връв. Сериозни постижения в научно-изследователската й дейност са проучването на римската крепост „Кастра Мартис” в Кула и реставрацията, консервацията и изграждането на музейната сбирка към нея. Автор е на експозициите – „Археология“/1958/, „История на крепостта „Баба Вида“/1964/, „Пещера „Магура“/1965/, „Античен отдел на новата експозиция на отдел „Археология“/1977/, „Късноантичната крепост „Кастра Мартис“-Кула“/1978/ и е съавтор във всички останали експозиции във Видинския музей и музейните сбирки в окръга.
Здк Йордана Атанасова е автор на над 80 научни статии, албуми, пътеводители и материали самостоятелно и в съавторство с други специалисти. Участвала е в множество регионални, национални и международни научни прояви по музейно дело. В съавторство издава книгата „Антична пластика от Видинския музей“/1985/.
Избирана е многократно за общински и окръжен народен съветник и е членувала в ръководните органи на редица обществени организации и съюзи.
За своята активна научна и обществена дейност е удостоена със званието „Заслужил деятел на културата”/1977/ и е наградена с ордените „Кирил и Методий” І и ІІІ степен. През 1996г. Общински съвет – Видин й присъжда званието „Почетен гражданин на Видин“.
Умира на …………………2004г.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-1007.