Проф. Иван Димитров Шишманов

/1862 – 1928/
Роден е на 22 юни 1862г. в Свищов. Наследник на Видинския царски Шишмановски род. Внук е на едрия видински търговец, дарител и патриот Емануил Шишманоглу. Син е на Димитър/Таки/ Емануил Шишманов, който е роден и умира във Видин и е публицист, учител, писател и общественик с големи заслуги към духовността на родния си град. Братовчед е на Илия и Найчо Цанови и Алеко Константинов.
Иван Шишманов завършва Педагогическото училище във Виена/1876-82г./ като стипендиант на австрийското правителство по препоръка на Феликс Каниц. Също със стипендия на българската държава следва философия и литература в Йенския, Женевския и Лайпциския университети и защитава докторат по философия в Лайпциг при проф.Вилхелм Вунд, като темата, повлияна от професора, е в сферата на експерименталната психология. През 1985-86г. прекъсва следването си , за да вземе участие като доброволец в Сръбско-българската война. Оженва се за дъщерята на един от любимите си професори украинеца Михайло Драгоманов. През 1988г. се завръща в България и след кратък период на работа като началник на средното образование в министерство на просвещението става един от основателите на бъдещия Софийски университет като преподавател, доцент и професор по всеобща литературна и културна история и сравнителна литературна история. През периода 1989-1902г. основова и е главен редактор на сп. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и едновременно с това редактор на сп.“Български преглед“. От 1903г. до 1907г. е министър на народното просвещение. За 2 години се оттегля в Швейцария, за да специализира по проблемите на литературната история и се връща отново към университетската си изследователска и преподавателска дейност. През 1917г. става първия председател, след отвода на Иван Вазов, на инициирания от него Съюз на учените, писателите и художниците в България. От 1918г. до 1919г. е посланик в Украинската народна република. Бил е депутат в ХIII Народно събрание. При завръщането си в България е избран за първия председател на българската секция на Паневропейския съюз, чиято крайна цел е била създаването на Европейски съединени щати-Паневропа.
Освен философия, литературна история и културология активно работи и в областта на историята, лингвистиката и фолклористиката. Ползвал е свободно немски, френски, украински и руски езици.
Проф.Шишманов има десетки публикации по научни и обществено политически теми и проблеми. По-значимите му научни трудове са: „Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови“ /сп.“Бъл.преглед“кн.3,1897г./, „Наченки на руското влияние в българската книжнина“/1899/, „Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“/сб.“НУНК,ХVI-ХVII,1900г./, „Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди освобождението“/1914/, „Избрани съчинения“в 3 тома /1965-71г./, „Дневник 1979-1927“/2003/.
Проф.Иван Шишманов умира на 23 юни 1928г. в Осло, Норвегия, по време на участие в конгрес на ПЕН клубовете.