Роден е на 15 септември 1939 г. в с. Въртоп. Основното си образование завършва в с. Срацимир, а средно в Арчарската гимназия, като първенец на випуск 1957 г. и знаменосец на училището. От 1959 г. до 1961 г. учи в техникумите по металургия в Перник и Кърджали. През 1968 г. завършва и висшето си образование в Химикотехнологичния металургичен университет-София, специалност „Металургия на черните метали и леярство“ и постъпва на работа като инженер в сортопрокатната лаборатория към Техническия отдел на Машиностроителния завод „В.И.Ленин“-Перник, а по късно е началник на смяна. През 1969 г. е назначен за редовен докторант в катедра „Металургия на желязото и металолеене“ на ХТМУ. Докторската си дисертация защитава през 1974 г., а през 1975 г. е назначен за  Научен сътрудник II степен в университета. През 1982 г. след спечелен конкурс е назначен за Старши научен сътрудник II степен, а през 1991 г. отново след спечелен конкурс е назначен за доцент по специалността „Руднотермични процеси/ Металургия на чугуна“. От 1992 г. до 2005 г. – три мандата е избиран за директор на Технологичния колеж на ХТМУ и член на Факултетния съвет на Факултета по металургия. Два мандата е член на Ректорския съвет и на академичния съвет ХТМУ.

Доц. Кирил Тодоров е избиран за член на Националния научно-координационен съвет по заваряване на Република България, на асоциацията на заварчиците на Грузия, на СНС по икономика. Един мандат е научен секретар  по тематика на НИС на Металургичния факултет.

Има специализации по „Математическо моделиране и оптимизация на технологични обекти и процеси и по „Икономика, организация и управление на изобретателската и патентно-лицензионна дейност“ от УНСС.

Участвал е в разработването на повече от 40 научно-изследователски задачи с фундаментално и научно-приложно значение в качеството си на ръководител и заместник ръководител, водещ специалист или изпълнител на договор с фирми и промишлени предприятия, с наши и чужди научни звена и институти. Има защитени 8 авторски свидетелства за изобретения и 5 за технически решения.

Доц. Тодоров е публикувал над 90 научни труда у нас и в чужбина с теоретичен и научно-приложен характер в сферата на физико-химичните свойства на високотемпературните металургични споилки, използването на апарата на планирания експеримент, математико-статистическия анализ, прогнозиране, оптимизиране и оценка на състава и качествата им. Над 40 са и цитиранията на негови разработки и трудове в чужди престижни научни публикации.

Награждаван е многократно и за научната и за преподавателската си дейност.

Има двама сина – арх. Венцислав Кирилов Тодоров/виж отделна статия/ и гл.ас. инж. Огнян Кирилов Тодоров/виж отделна статия/.