Акад. Димитър Мишев Димитров

/1856-1932/
Димитър Мишев е роден на 5 декември 1856г. във Видин. Родът му произлиза от село Бранковци и той често ще се подписва под свои публикации като Димитър Бранков. Малък остава без майка. Основно образование завършва във Видин и 12 годишен става чирак-абаджия при известния по това време майстор Петко Мострата, при когото е чиракувал и писателят Михалаки Георгиев. През 1871г. завършва втори клас и Екзарх Антим І, впечатлен от училищния му успех го взема със себе си в Цариград, а по-късно го изпраща в Габровската Априловска гимназия. През 1876г. Димитър завършва гимназията с отличен успех и започва работа като учител в Орхание. На следващата година заминава за София, където посреща руските освободителни войски като работник в държавна фабрика в Княжево, чиито директор е видният видински адвокат, а по късно и външен министър на България Илия Цанов.
След освобождението Димитър Мишев работи като преводач при софийския окръжен началник. На 28 септември 1978г. написва стихотворението си „Македония” – израз на народното страдание по разпокъсаната територия на Родината от Санстефанския договор. През 1979г. е поканен от Видинското училищно настоятелство за учител в родния си град, но условията, които му предлагат не го удовлетворяват и учителства в Лом. През 1880 – 1885г., привлечен от Михалаки Георгиев, който е директор на класното училище се премества и учителства във Видин. Тук сключва брак с дъщерята на известен видински търговец – Севастица, наследничка на рода Шишмановци. От брака си с нея има 6 деца, дъщерите Милка, Мария и Екатерина и синовете Никола, Александър и Коста.
През 1884г. Мишев е избран за народен представител, премества се в София и поема редактирането на в.”Търновска конституция” и литературното списание ”Свети Климент”. През 1886-1887г. е учител в Еврейското училище в София и заедно със своя колега Стефан Костов подготвят и издават няколко учебника сред които и голямата двутомна христоматия, която се ползва не само от училищата в Княжеството, но и в българските училища в Македония и Одринско.
През 1890-1894г. Димитър Мишев е учител в Сливенската гимназия, след което се премества в Епархийското училище в Цариград. Същата година е назначен за секретар на Българската екзархия.
По време на своето учителстване и служене в екзархията Мишев продължава своята книжовна и издателска дейност. Тя се разширява особено след 1900г. В Цариград той започва да издава сп.”Библиотека(1900-1903), в.”Църковен вестник”(1906-1913), сп.”Свободно мнение”, в.”Балкански сговор”. Член е и на редколегиите на „Нашите пленници”(1921), „Полет”(1923-1925), „Църковен архив”(1924-1931), „Отец Паисий”(1928-1932) и др.
Димитър Мишев е член на Демократическата партия, като известно време е и в състава на Върховния партиен съвет. С листата на партията е избран за втори път за народен представител от Видинския избирателен район през 1908-1910г., а през 1914г. е избран и за трети път, но изборът му е касиран.
В началото на Първата световна война Димитър Мишев, Иван Вазов и голяма група български писатели и интелектуалци отправят открито писмо до царя и правителството за опасността от втора национална катастрофа, но техният глас не е чут. Той обаче продължава с публикации и публични изяви да заклеймява държавната войнолюбива политика и се оказва прав. В тази война загиват двама от синовете му, през 1912г. по време на Балканската война в боя за Бургас загива като офицер първородния му син Александър, а през 1917г. по време на Първата световна война при завоя на река черна загива също като офицер и вторият му син Борис. И двамата са завършили висше образование. От 1917г. до края на войната той е включен в няколко мисии съставени от видни общественици и дипломати, за да намалят силата на поражението за България. Участва в издаване на книги, списания и брошури на почти всички европейски езици с цел пропагандиране на исконните български интереси, както по отношение на реалните граници на българската общност и държава, така и на българския етнос. Чрез сп.”Нашите пленници” и чрез поемане на председателството на Дружеството за освобождаване на българските пленници той подпомага завръщането в Родината на голяма част от 140 000 български заложници и пленници от страните победителки, а чрез дипломатическите си представителства и дейности радее за промени в мирните договори след войната, които да защитят националните ни интереси. Със същата цел основова и председателства и Българската лига за самоопределение на народността.
Димитър Мишев е дългогодишен председател на Съюза на писателите и публицистите. Член е на ръководствата на десетки съюзи, организации, дружества, фондове, редакционни съвети, инициативни комитети, религиозни общества и т.н. Член е и на масонската ложа.
Мишев е автор на много изследвания на български, немски, френски и английски език по българския национален въпрос и по борбите на българите от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Той е автор на твърде обемистото издание за историята на Охрид, придружено и от документални материали. Отделя много време и сили и за изследване на културната история и просветното дело в България през вековете. Разработва план-конспект за изследване „Българските народни будители. Златна книга на българския народ”. С голяма стойност са студиите му „Училищата в Сърбия”, „Нашето училище в миналото”, „Пиротския говор и сръбските фолклористи”, „Първи стъпки към себепознанието” и др.
Д.Мишев е един от създателите на Славянското благотворително дружество, като през 1929г. му е връчен диплом за почетен член на дружеството. Именно към него се обръща и българският екзарх Йосиф І за съдействие срещу личния режим на княз Фердинанд, който с управлението си „развращава българските политически партии”. Той води дълга публицистична полемика с княза обвинявайки го за двете национални катастрофи като разработва и студията „Цар Фердинанд и българите”, в която окончателно го осъжда за антибългарската му и недалновидна политика.
След 1924г. Димитър Мишев е последователно подпредседател и председател на на учредената по негова инициатива Българска лига за защита правата на човека и гражданина.
За заслугите му като учен, изследовател и общественик той е избран за действителен член на Българската академия на науките, получавайки най-високото научно звание – академик.
През последните години от живота си акад.Мишев продължава да се занимава с научна и публицистична дейност, като най-ценна авторска книга е огромния сборник с изследвания за историята на българската журналистика, посветен на 1000 годишнината от смъртта на цар Симеон Велики.
Академик Димитър Мишев Димитров умира на 26 януари 1932г. в София. На негово име е било наименовано училището в бащиното му село Бранковци, което днес е закрито.