Проф. Димитър Атанасов /Стригачев/

/1894 – 1979/
Роден е на 11 февруари 1894 г. в гр. Грамада. Произхожда от заможно семейство. Дядо му Петко Стригачев, баща му Атанас Стригачев и по-малкия му брат Цеко Стригачев са били кметове на Грамада. Началното си образование завършва в родния си град, а основно в гр. Кула. Средното си образование започва в Земеделското училище в с.Образцов чифлик, а завършва в Земеделското училище в гр.Садово през 1910г. с отличен успех. Работи последователно като писар-счетоводител в училището в Хасково и в разсадниците в Горна Оряховица и с.Гурково, Видинско. През 1914 г. баща му му дава 17 златни наполеона и го изпраща да следва в Лайпциския университет в Института по земеделие. Есента обаче избухва I-та световна война и той се завръща в България. Същата година се явява на конкурс за стипендия за обучение по селскостопански науки в щата Мичиган, САЩ и го спечелва. През 1915 г. стипендията му е спряна поради влизането на България във войната, но той продължава следването си благодарение на поемането на финансовата му издръжка от българския емигрант инж. Съби Николов, но и в следствие на самоиздръжката си, работейки по строителни обекти. През 1917 г. Димитър Атанасов завършва предсрочно само за две и половина вместо за четири години Мичиганския държавен колеж по земеделие в гр.Ийст Ленсинг отново с отличен успех, което му отваря вратите за научна работа в Департамента по патология на растенията в Ускънсинския университет. През 1918-19 г. в следствие на научна разработка получава магистърска степен/равностойно на кандидат на науките/ и е назначен за асистент, с което автоматично става гражданин на Америка. През 1920 г. отново за научна разработка университетът му се присъжда научната степен „доктор“. През есента на 1919 г. той се завръща в България и е назначен за началник секция в Земеделската опитна станция – София. Поради липса на елементарни условия за научна работа напуска станцията и на собствени разноски заминава на специализация в Биологическия институт по земеделие и лесовъдство в Берлин-Даалем при големия учен проф. д-р Апел. През периода 1921-1925 г. по покана на Холандското правителство работи като научен работник във Фитопатологичния институт на Висшето земеделско училище във Вагенинген. Междувременно печели задочен конкурс за професор в Делхи, Индия, но не заема длъжността. През 1923 г. се оженва за холандката Сиберта Клаас Хрунефелд също ботаник, с която имат щастлив брак и две дъщери Ема и Елена. През 1925 г. е назначен за доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономолесовъдния факултет на СУ. От 1928 г. е извънреден професор и ръководител на Катедрата по частно земеделие. Редовен професор според тогаващните правила за професура става едва през 1939 г. Той е едва на 45 г., а ето как мотивира предложението за присъждането на професорската му титла друг голям учен проф. Иван Странски – „1.Разрешаването на големи и важни научни и научно приложни проблеми от кандидата, засягащи най-разпространените културни растения, с което той си създаде име на голям учен от първа величина и със световна известност; 2.Широка популярност на трудовете на автора, които са добили всеобщо признание във всички страни на света; 3. Големите му организаторски способности при уредбата на двата института, които завежда – по фитопатология и за растителна защита; 4. Стремежите му, увенчани с успех, при формирането на школа от негови достойни ученици….; 5.Връзките, които той лично е придобил с всички световни научни и практически институти…..; 6.Заслугите му към факултета и Университета със създаване на интерес към него от редица важни институти в чужбина, които позволиха да се завърши факултетската постройка, да се дообзаведе самият факултет, и които създадоха възможности за специализация и школуване на редица млади сили измежду научните работница и в двата отдела на факултета; 7. Заслугите му към България и към родното земеделие, на което той отдаде по–голяма устойчивост с организираната от него за пръв път цялостна борба с болестите и неприятелите по растенията.“
През 1945 г. проф. Атанасов е освободен и пенсиониран, фактически отстранен от преподавателска и научна дейност, но продължава своите научни и изследователски опити и наблюдения в собственото си опитно поле, изградено в землището на с.Мрамор, Софийско. През 1948 г. обаче семейството му е изселено в Плевен, а по-късно е вътворено в с.Мрамор. През 1951 г. професорът е арестуван и прекарва 4 месеца в ареста, където е инквизиран и разпитван, за да признае своята антидаржавна дейност, поради връзки с американски граждани и дипломати посещаващи България. През 1954 г. благодарение на застъпничеството на съветския учен акад. Михаил Семьонович Дунин, който пребивавайки в страната лично го издирва и се застъпва пред Вълко Червенков, проф .Димитър Атанасов е назначен за извънщатен сътрудник в създадения и ръководен някога от него Институт за защита на растенията и е възстановено софийското му жителство. През 1956 г. група учени правят предложение за удостояването му с най-високото научно звание „академик“, но то е отхвърлено. Чак през 1961 г. обаче той е назначен на щатно място, а през 1964 г. окончателно е освободен от работа и се оттегля от активната си научна дейност. Дълго след това в България пристигат покани от институти и издания от други страни, където го канят за участие в научни форуми, юбилеи и чествания, но по различни причини не е уведомяван или не е бил в състояние да замине. Отнето му е, през 1965 г. и опитното поле в с.Мрамор, където има уникални дървета и други растителни видове, а по-късно е и унищожено.
Проф. Димитър Атанасов е основател на Института за защита на растенията в София, а от 1935 до 1941 г. е и негов директор. През 1935-1936 г. в продължение на 8 месеца е министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Кьосеиванов, благодарение на което дава изключителен тласък за развитието на агрономическите науки, фитопатологията и защитата на растенията, но и преживява тежки обвинения и страдания заедно със семейството си след 1944 г.
Проф.Димитър Атанасов се специализира в областта на вирусните заболявания при растенията. Той е автор на над 100 научни труда – учебници, книги, студии, публикации с научен принос в специализирани издания, списания и вестници. Негови статии и научни съобщения са печатани в САЩ, Холандия, Германия, Сърбия и в редица чуждоезикови списания и годишници. По значими печатни издания са: „Болести по тютюна“/1930,1943,1963/, „Болести по културните растения“/първият учебник по фитопатология//1934/, „Горска патология“/1939/, “Картофът“/1941/, „Библиография на вирусните болести на растенията“ /1943/ и др., има огромна по обем кореспонденция с учени от цял свят и страната, разработва и първия Правилник за контрола на химическите средства за борба с болестите и неприятелите по растенията и е сред авторите на първия закон за опазване на природата. През 1979 г. един месец преди смъртта си дарява личната си библиотека с над 15 000 тома и 30 000 заглавия на Висшия селскостопански институт – Пловдив, приемник на Агрономическия факултет на СУ, сред които има много старопечатни книги и ценни издания и такива с автографи на световно известни учени.
През периода 1926-28 г. е построена сградата и е обзаведен с най-модерна апаратура и научни пособия Агрономолесовъдния факултет, който е плод на личната кореспонденция и връзки на проф.Атанасов с Рокфелеровата фондация, която отпуска 20 милиона лева за изграждането му и отново на даренията на неговия благодетел от САЩ инж.Съби Николов, който дарява 250 х.лв.
Член е на много национални и международни научни колегии и дружества. Носител е на най-високи държавни и научни отличия.
През 1994 г. по повод 100 годишнината от рождението на проф.Димитър Атанасов издателство „Интеграл“ издава книгата на ст.н.с.Iст. Пенка Кайтазова „Един живот, една Голгота“ посветена на живота и научното дело на големия учен.
Умира на 14 юли 1979 г. в София.