Проф.д-р инж. Димитър Александров Димитров

/1932-2002/
Роден на 30 януари 1932г. в с.Видбол(днес гр.Дунавци), обл.Видин. Средно образование завършва във Видинската гимназия, а висше във ВМЕИ-София през 1954г., със специалност „Електро-инженерство”.
През 1954-1955г. започва работа като старши инженер в ДХЗ гр.Костинброд, през 1955-1958г. е на работа като главен енергетик в ДМП”Изомат”, а от 1958г. до 1961г. е началник цех в ДМЗ, гр.Перник. Същата година спечелва конкурс за асистент в Катедра „Електрически машини и апарати” към Електротехническия факултет на ТУС. През 1964-1965г. специализира в Московския енергетически институт. През 1969г. става доцент, а през 1970г. защитава докторската си дисертация на тема „Изследване на електромагнитни процеси при несиметрични модулирани трифазни асинхронни машини”. През 1980г. става професор по „Електрически машини”. От 1989г. до 1991г. е председател на УС на ДФ”Елпроменерго”.
Заема и редица ръководни длъжности. От 1974г. до 1989г. е зам.ръководител, а от 1989г. до 1992г. ръководител на Катедра „ЕМА” на ТУС. През 1991-1992г. е председател на академичния съвет на Техническия университет, а от 1992г. до 1999г. е ректор на университета. През 1999г. става председател на ДКЕВР, а от 1999г. до 2001г. е Министър на образованието и науката.
Бил е член на редколегията на списанията „Електротехника и електроника” и „Енергетика”, член на Специализирания научен съвет по електротехника при ВАК, член на Президиума на ВАК(1992-1995), член на ИБ на УС на БСК(1995), член на Върховния съвет на НАОА при МС(1996), член на Съвета за национално развитие при президента на РБългария(1996), член на НС за научна и технологична политика при МС(1998). От 1985г. до 1989г. е член и на НС на Института за водни помпи – Видин.
Основните области на научната му, изследователска и преподавателска дейност са електрическите машини и електромагнитните изчисления, асинхронни машини с несиметрични намотки, регулиране на скоростта на асинхронни двигатели, оптимизация на проектирането, надежност на електрическите машини, преходни процеси на променливотокови задвижвания, оразмеряване на колекторни еднофазни двигатели и др.
Автор е на над 120 научни труда( от които повече от 20 в чужбина), 13 изобретения, 3 патента и 13 учебника и учебни помагала, ръководител е на 13 успешно защитили аспиранти.
Награждаван е с високи отличия – орден „Св.св.Кирил и Методий”II степен(1982), Отличник на МНП/1983 и 1988/, Почетен знак на ВМЕИ/1983/ и на ТУ, Златен медал и почетен диплом на ТУ, Почетен знак на „Елпроменерго“/1984/, Почетен знак на ДКНТП и на Съюза на учените в България, Почетен доктор на Московския енергетически институт, медал „Академична палма”-Франция, Почетен ректор на ТУС и др.
Умира на 22 декември 2002г. в Лондон, Великобритания.