ндик Георги Димитров – Гошкин

Роден е на 21 септември 1912г. в гр.Видин. Рожденното му име е Георги Николов Димитров и произхожда от бедно работническо семейство. Средното си образование завършва в Шуменската гимназия. Още от ученическите си години се включва активно в антифашистката съпротива и през 1933г. е осъден на смърт по Шуменската военна конспирация, но поради непълнолетие присъдата е подменена с 15 години строг тъмничен затвор. През 1936г. отново е обсъден за още 3 години. Излиза от затвора във Варна през 1944г. и става редактор на местния всекидневник в.„Народно дело“. През 1945г. е избран за член на Управителния съвет на СБП. През периода 1947-1951г. работи като подпредседател на Съюза на журналистите и ръководител на школата на младите журналисти. Едновременно е и хонорован преподавател по диалектически и исторически материализъм и естетика във Висшия институт за изобразителни изкуства“Н.Павлович“, ВИТИЗ „Кр.Сарафов“ и други висши учебни заведения. От 1950г. е зам.главен редактор, а от 1965г. до 1967г. и главен редактор на в.“Литературен фронт“. Бил е секретар на СБП/1958-1967/. В годините 1966-1974 е Председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а след това и Председател на комитета за защита на мира. От 1986г. до 1991г. е Вицепрезидент на Световния съвет на мира.
Още от младежките си години Г.Димитров проявява афинитет към науката и изкуството, увлича се от логиката, математиката, историята, литературата, театъра, но с годините особено се засилва интересът му към теорията и методологията на философията, естетиката, изкуствознанието, литературознанието и литературната критика. Първите му публикации са още през 1938г. във в.“Заря“ с псевдоним Георги Енчев. Под влиянието на акад.Тодор Павлов сътрудничи със статии в сп.“Философски преглед“ и сборника „Нация и култура“. През 1940г. излиза брошурата му „По някои основни въпроси на теорията на отражението“ с псевдоним Георги Грънчаров. Първият му по-сериозен научен труд е книгата „Мироглед и художествен метод“ излязла през 1948г. под псевдоним Георги Сугарев. Като журналист, философ, литературен и театрален критик публикува множество статии в научни издания и в периодичния печат. Участва активно и в множество дискусии, семинари, конференции и научни форуми в страната и чужбина.
Освен споменатите книги Георги Димитров – Гошкин публикува още: „Единство и дискусии“/1958/, „Партията и литературата“/1959/, „Въпроси и книги на социалистическия реализъм“/1960/, „Проблеми на художествената специфика“/1961/, „Въпроси на философията, естетиката, критиката“/1962/, „Класова идеология и литература“/1963/, „Приемливо и неприемливо“/1966/.
За ползотворната си научна и обществено полезна дейност е отличен с високи държавни и международни отличия, а през 1963 и 1974г. е удостоен със званията „Заслужил деятел на културата“ и „Народен деятел на изкуството и културата“.