Проф. Виден Илиев Табаков

/1920 – 2015/
Роден е през 1920г. в с.Стакевци. в многодетното семейство на заможен търговец. Завършва Видинската гимназия през 1939г. и става студент в Карловия университет в Прага по специалността „машинно инженерство“. След окупацията на Чехия по разпореждане на немските власти продължава следването си в германския университет в същия град и усилено изучава немски език, за да вземе приравнителния изпит по математика, който е задължителен за чуждестранните студенти. Той е единствения чужденец, който получава отлична оценка от изпита. Дипломира се през 1942г. и с препоръка на своите професори записва докторантура по аеронавтика в Берлинската политехника, която завършва през 1945г. предсрочно. Едновременно със следването си преподавал в университета и станал доцент по аероинженерство, сътрудничил на създателя на първия турбореактивен самолетен двигател Ханс фон Охайн, започнал работа в заводите на „Сименс“ и станал член на групата инженери ръководена от Вернер фон Браун, която разсекретила чертежите на руските ракети и работела по проектите на прочутите немски ракети „Фау“. След края на войната руските военни власти го ангажират за разсекретяване на проектите на фон Браун и му издават изходна виза за САЩ. Американските власти обаче му отказват прием поради това, че призхожда от комунистическа държава и той заминава за Аржентина, където с група италиански инженери работи в екип по създаването на свръхзвуков самолет. През 1956г. е приет в САЩ и започва преподавателска дейност в университета в Синсинати, където става професор по аерокосмическо инженерство и поставя началото на докторска програма по космонавтика, чрез която обучава над 50 докторанти и повече от 200 магистри.
През 1959г. Вернер фон Браун го привлича отново в своя екип и започват работа по създаването на ракетите „Сатурн“, които като носители на космическия кораб „Аполо“ да са в състояние да достигнат и кацнат на Луната и да успеят в условията на вакуум отново да излетят от нея и върнат кораба на планетата Земя.
Проф.Виден Табаков фигурира в списъка на учените създали космическия кораб „Аполо 11“, с който американските астронавти достигнаха Луната и от който Луис Армстронг слезе, за да направи първите стъпки на човек по лунната повърхност. По късно с Армстронг стават колеги преподаватели в университета и добри приятели.
Научните му интереси са в сферата на създаване на свръхустойчиви на пределно ниски минусови и изключително високи плюсови температури материали и изследването на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите с цел повишаване на тяхната защита.
Научните му проекти се използват от НАСА, военноморските сили и министерствата на енергетиката и отбраната на САЩ, „Дженерал Електрик“, „Проктъл енд Гембъл“, „Ролс Ройс“, „Тексако“ и др. Особено цени участието си в проекта на НАСА за създаването на най-големия реактивен самолет в света за превозване на над 1000 пътници.
Според SCOPUS/библиографска и реферативна база данни и инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите публикувани в научни издания/ проф.Виден Табаков е автор на 210 публикации, цитирани 1090 пъти от други автори, съавторите на проф.Табаков са 103. Неговият индекс на Хирш е 17. Това означава, че в масива на публикациите му има 17 публикации, всяка от които е получила най-малко 17 цитата, а най цитираната му публикация е със 165 цитата.
Изнасял е лекции в университетите и на научни симпозиуми и срещи в целия свят – от Англия, Германия и Испания до Египет и Индия.
Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери. А през м.септември 2014г. става почетен професор на Националното управление по въздухоплаване и изледване на космическото пространство/НАСА/, като името му е на първо място в списъка с удостоените с тази чест учени на САЩ.
Проф.Табаков се завръща за първи път в България през 1994г. и от тогава почти всяко лято посещава родния си край и любимия си от детството град Варна.
Той е женен за германка, но и двете му дъщери Ирина и Лиляна не само носят български имена, но и са възпитани изцяло в български дух, а едната от тях е осиновила българско дете от Родопите и също го учи да обича България и всичко българско.
Макар и в доста окаян вид родният му дом в с.Стакевци все още съществува, закупен е от местен бизнесмен, който възнамерява да го превърне в музей.
Има учреден и инициативен комитет за създаване на документален филм за големия учен.
Умира на юли 2015г.