Проф. Васил Иванов Попов,дсн

/1907 – 1968/
Роден е в с.Раковица през 1907г. в многодетно семейство. Началното си образование завършва в родното си село, прогимназия в гр.Белоградчик и гр.Лом, а средно във Видинската гимназия. Две години работи като учител в Раковица, за да спести пари за следването си и завършва Агрономолесовъдния факултет на Софийския университет. Трудовата си биография започва като агроном в с.Образцов чифлик, Русенско. Поканен е да се занимава с научна и приложна дейност в Централния земеделски научноизследователски институт – София. Избира за свое поприще ентомологията – науката за вредителите и за подбора и опазването на семената от тях. Основова и дълги години ръководи Катедрата по ентомология на Селскостопанската академия – София, където изминава пътя от асистент до професор. През 1943г. специализира в Германия, където защитава и докторската си дисертация по ентомология. Отличното владеене на немски, английски и руски език му позволява да участва в множество научни конференции в Европа и целия свят, да ползва много чужда специализирана научна литература и да печати свои публикации. В българския и чуждестранния печат те са над 100. Той е един от малкото български учени застанали срещу някои от грешните теории на съветските учени Мичурин и Лисенко, за което в известен период от научната си дейност е в немилост.
Сред книгите, на които е автор с особен интерес се ползват и до днес – „Складови насекоми в България“/1939/, „Специална ентомология“/1947/, „Неприятели на складовите продукти и материали в България и борбата с тях“/1948/, „Земеделска ентомология“/1956/, „Неприятели на зеленчуковите растения и борбата с тях“/1958/, „Специална ентомология“/1962/-учебник и др.
След ранната му смърт през 1968г. семейството му подарява личната му научна библиотека на Селскостопанския институт – Балчик.
Синът на проф.Васил Попов – Иван Василев Попов завършва режисура и е режисьор във Видинския драматичен театър, след което се отдава на кинодокументалистиката и създава едни от най-хубавите филми за изтъкнати дейци на изкуството и културата – Златьо Бояджиев, Михаил Попов, Константин Кисимов, Елисавета Багряна, Владимир Димитров – Майстора, Уста Кольо Фичето, както и филми за Белоградчик, Велико Търново, Индия, Италия и др.