Акад.проф.д-р Боян Лазаров Петканчин

/1907 – 1987/
Роден е на 21 април 1907г. в Пловдив в учителско семейство. Родът му води началото си от Банско. Едва четири годишен остава сирак. Има брат военноморски офицер и сестра учителка по химия и съавтор на учебници по химия. Боян завършва средното си образование в Пловдивската мъжка гимназия с пълен отличен. През периода 1925-1929г. следва и завършва Софийския университет „Св.Климент Охридски“ специалност математика, като се откроява с изключителни качества, поради което получава специална награда и е избран от Съвета на преподавателите с пълно единодушие още в годината на завършването си за асистент. Започва преподавателската си работа с воденето на упражнения по аналитична и дискриптивна геометрия. През 1934г. за една година е на специализация в Хамбурския университет, където слуша лекции по всички геометрични дисциплини, както и по квантова теория и оптика, сферична астрономия, термодинамика и др. Тук разработва и дисертацията си на тема „Връзки между гъстотите на линейните подпространства в n-мерни пространства“, която защитава през 1936г. и получава научната степен „доктор на природните науки“. През 1941г. е избран за редовен доцент при Катедрата по геометрия във Физико-математическия факултет на СУ и започва да чете лекции по новата математическа дисциплина „Основи на математиката“, както и лекции по проективна и дискриптивна геометрия. На 26 октомври 1941г. на разширено заседание на Факултативния съвет на ФМФ по утвърдена традиция Б.Петканчин изнася лекцията „Геометрии и връзки между тях“, която се счита за революционен акт в развитието на българската геометрия. През 1945г. е обявена процедурата за повишаването му в звание „извънреден професор“. През 1956г. му е призната научната степен „доктор на физико-математическите науки“.
Паралелно с научно-преподавателската му работа се развива и академичната му дейност. От 1951г. е нещатен сътрудник и член на научния съвет на Математическия институт на БАН, като изпълнява и длъжността научен секретар на института. През 1961г. става член-кореспондент на БАН, а през 1966г. е избран за академик по специалността математика – геометрия. От 1971г. акад.Петканчин преминава на основна работа в БАН, като не изоставя и преподавателската си работа в университета. В академията е назначен за зам.секретар на Редакционния-издателски съвет, а в последствие и за зам.председател. По късно през 1982г. получава назначение и за редовен професор в Института по математика и Изчислителния център към БАН, където го заварва и внезапната му кончина на 3 март 1987г.
Акад.Боян Петканчин е автор на стотици научни трудове и публикации като основни и фундаментални сред тях са: „Геометрия“/1940/, „Проективна геометрия“/1945/, „Аналитична геометрия“/1952/, „Диференциална геометрия“/1955/, „Основи на математиката“/1959/, „Лекции по аналитична геометрия за задочното обучение“/1949/, “Сборник задачи по математика за кандидат-студенти“/1965/, „Основи на българската стенография“/1949/ и мн.др. Като почти всички са претърпяли по няколко издания.
Акад.Петканчин е носител на много научни и държавни награди и отличия, като – „Димитровска награда“/1959/, орден „Народна република България“ I степен/1982/ и др.
Почетен гражданин е на Видин от 1973г.
Умира на 3 март 1987г. в София.