Проф. Богомил Живков Ковачев,дфн

Роден на 17 август 1932г. в гр.Белоградчик. Син е на Живко Ковачев – първият кмет на града след 1944г. Бащата има сериозен принос в благоустрояването на града и особено за развитието на учебното дело. Основното и средното си образование завършва в родния си град през 1950г. Същата година е приет за редовен студент във Физико математическия факултет на СУ”Св.Климент Охридски”, специалност „физика“. През 1955г., след завършване на университета постъпва като редовен аспирант по астрономия във ФИ на БАН. През 1958г. е командирован в АН на СССР на дългосрочна специализация „за да се запознае с най-новите методи на астрофизиката и ги приложи в България”. Специализира астрофизика в Държавния астрономически институт“К.П.Щернберг“-Москва, в Пулковската астрономическа обсерватория в Ленинград и в Кримската астрономическа обсерватория В последствие е на специализация в продължение на 3 години и в института „Хайнрих Херц“- Германия.
Богомил Ковачев защитава кандидатската си дисертация през 1961г., а докторската си дисертация през 1976г. От 1968г. е старши научен сътрудник ІІ-ра, а от 1983г. І-ва степен на БАН, където работи в продължение на близо 60 години.
Занимава се и с преподавателска дейност. През периода 1964-65г. е преподавател по астрономия във Висшия педагогически институт „Паисий Хилендарски“-Пловдив, а през периода 1966-68г. преподава теоретична астрофизика в СУ.
Най-значимото постижение и в научната и в обществено полезната му дейност е основаването, изграждането и ръководенето на Националната Астрономическа обсерватория на връх Рожен и на Института по астрономия при БАН. Началото на дейността му по изграждането на НАО е далеч преди 1962г., когато под негово ръководство е монтиран двуметров огледален телескоп от ново поколение, изработен от завод „Карл Цаис” в Германия. Подготвителната дългогодишна техническа и организационна работа е свързана с преодоляване на много трудности свързани с избора на мястото за обсерваторията и ангажиране на водещи съветски и немски специалисти по изработването на апаратурата и ситуирането на съоръженията. Проф.Ковачев успява да издейства заедно с оптическата техника да се изработи, по негови проекти и монтира и модерна и сложна приемна апаратура – фотокамери, приемници, спектрограф, както и първия доставен в социалистическа страна мощен и уникален компютър PDP-1134. От 1971г. е зам.директор на самостоятелна СА с Национална астрономическа обсерватория. От 1977г. е директор на НАО, а от 1982г. до 1989г. е и на ССА с НАО. Обсерваторията е открита през 1981г. Изграждането й е обявено от акад.Ангел Балевски – председател на БАН „като едно от най-големите постижения на академията” по време на неговото председателство/1968-1989г./
НАО-Рожен е на-голямата астрономическа станция в Югоизточна Европа. Получените от нея резултати са високо ценени в научния свят и търсени от много страни в света. Тя подпомага и научно-изследователската дейност на проф.Ковачев, която обхваща следните научи области – класическа сферична астрономия, физика на звездите, откриване на нови галактики и експериментиране на нови методи за астрофизични наблюдения, анализи и изследвания. Те стават обект на над 100 научни публикации и съобщения, които превръщат проф.Богомил Ковачев в един от най-ценените астрономи в Европа и света. Най-значимите му научни трудове са „Изследване на астроклимата в България“, „Спектрофотометрично изследване на 102 Херкулес“ и др.
Проф.Ковачев е носител на високи награди и държавни отличия – „Златна значка на БАН”, медал „100 години БАН”,орден „Червено знаме на труда”, орден „Кирил и Методий” І ст., Заслужил деятел на науката и др. Астрономическата обсерватория в Брюксел е предложила да се наименува на негово име новооткрит астероид, германската фондация „Александър фон Хумболд” многократно му предоставя стипендии за научна работа в Германия, Същата фондация прави дарения за НАО и Института за астрономия на стойност над 110 000ДМ. Астрономическият институт на Потсдам дарява 50/70см. телескоп на обсерваторията.
Проф. Богомил Ковачев е член на Хумболдовия съюз в България и на множество научни обединения, съвети и организации в страната и чужбина.