Проф.д-р инж. Балуш Енчев Балушев

/1901-1983/
Роден е на 8 декември 1901 г. в Лом. През 1925 г. завършва електроинженерство в Дрезденското висше техническо училище и започва работа във Видинската община. През 1932  г. завършва строително инженерство в Загребския университет и постъпва на работа в Околийското инженерство на гр. Белоградчик/1933/. От 1934 г. до 1935 г. отново е на работа във Видинската община, а от 1936 г. до 1941 г. отново е в Белоградчик. През 1941 г. защитава докторската си дисертация в Дрезден. През периода 1942-44 г. работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1944 г. е назначен за професор във ВИСИ. Бил е декан на Строителния факултет/1948-1952;1958-1960/ и основател на катедрите „Пътища“ и „Земна механика, фундиране и инженерна геология“. Избиран е за  член на Научния съвет по технически науки при БАН, както и консултант по изработването на генералния план на София през 1956г. Привлечен е за постоянен съветник по градоустройство на Видинската община.
Проф. Балушев е специалист по земна механика, фундиране и инженерна геология.
Автор е на фундаменталното ръководство „Земна механика“/1941/, претърпяло множество издания и на научните трудове „Определяне на разпределението на напреженията и земната реакция при бетонни пътни плочи чрез фотоеластика“, „Пътната проблема на Добруджа“, Върху устойчивостта на земните насипи и др..
Носител е на множество държавни, правителствени и професионални отличия, а през 1981 г. е удостоен със званието „Заслужил деятел на науката“.

В годините, когато е във Видин и Видинско Б. Балушев е и концерт-майстор на местните симфонични оркестри. Архивите разказват, че през 1929 г. с негово участие музикално дружество „Китара“ поставя операта „Камен и Цена“, а през 1940 г. операта „Цигански барон“.
Синът му доц.ктн инж. Енчо Балуш Балушев/ виж отделна статия/ продължава успешно научната и преподавателска дейност на именития си баща.
Проф. Балуш Балушев умира на 4 септември 1983 г. в София.