Проф. д-р Ангел Стоянов Тодоров,дфн

(1922 – 2005)
Роден е на 10 май 1922г. в с.Скомля, Белоградчишко. Учи в Белоградчик и Видинската гимназия, която завършва през 1942г. Висшето си образование завършва в СУ”Св.Климент Охридски”, специалност „стопански науки”през 1947г. От 1950г. е преподавател по история на КПСС в Катедрата по марксистко-ленинска философия във Ветеринарния факултет на СУ. През периода 1951-1954г. е аспирант в Историко-философския факултет на СУ. Специализира в Москва/1959/ и Ню Йорк/1970/. От 1962г. е доцент, а от 1970г. професор. През 1973г. е на работа в Института за съвременни социални теории, където през 1976г. е назначен за завеждащ сектор „Научен комунизъм“. Преподавал е и във Висшия ветеринарно-медицински институт и във Висшия институт по театрално изкуство. Работил е по съвместителство и в Министерството на народната просвета. През 1981г. е избран и дълги години е зам.председател на Републиканския съвет на дружеството за разпространение на научни знания „Г.Кирков“.
Кандидатската му дисертация е на тема „Борбата на Димитър Благоев против общоделския опортюнизъм“. И в нея той слага акцент върху исторически безспорния факт, че Дядото е бил против подготовката и вдигането на Септемврийското въстание през 1923г.
През 1974г. защитава дисертацията си за научна степен доктор на философските науки, която е на тема „Футурология и идеология. Критичен анализ на буржоазната футурология.”
Автор е на 14 книги, 26 студии и 73 статии публикувани в български и чуждестранни списания. Издадените му книги са: „Борбата на революционните марксисти против българския ревизионизъм „общоделството“ 1900-1903г.“/1959/, „Историческото място на БРСДП/т.с./ в международната социалдемокрация“ /1962/, „Нарастващата рола на марксистко-линниските партии в съвременната епоха“/1964/, „Ленинизмът и неговите критици“/1970/, „Футурология и идеология“/1972/, „Работническата класа в миражите на антикомунизма“/1974/, Песимизмът на буржуазната футурология“/1974/.През 1977г. излиза един от фундаменталните му трудове – „Качеството но живота. Критичен анализ на буржоазните концепции.”, която е преведена и издадена на руски език през 1980г. „Идеологията на псевдореволюцията“/1978/, „Политическото разведряване и идеологическата борба“/1979/, „Конфликт между надежди и реалност“/1981/, „Консерватизмът и неоконсерватизмът“ /1983/, „Идеологическата война“/1984/, „Мирът – идеологически измерения“/1985/.
Участвал е в много конгреси, конференции, симпозиуми, кръгли маси, семинари и др. Учредител е на Международната асоциация на изследователските институти за работническата класа със седалище в Мексико, където участва в два последователни конгреса – 1978г и 1980г., на които е избиран за член на Изпълнителния комитет на асоциацията.
Проф.Тодоров е рецензент на много научни трудове и публикации. Има петима докторанти и се ползва с безспорен авторитет от българската филосовска колегия.
Награждаван е с множество отличия и медали, сред които и ордените „Кирил и Методий“ I и II степен и „Народна република България“ III степен. С указ на Държавния съвет на НРБ е удостоен със званието „Заслужил деятел на образованието“.
Негова съпруга е проф.Иванка Апостолова,дфн(1930-2006), чиито научни интереси и разработки са в сферата на философията на физиката. Тя е първия ректор на Нов български университет(1995-2002).
Брат му, Стефан Стоянов Тодоров е дипломат.
Има двама синове.
Проф. Ангел Стоянов Тодоров умира през 2005г. в София.
За повече информация ДА-Видин, Ф 1011.