Проф. Александър Цолов Цанков

Роден е на 29 юни 1979 г. в гр. Оряхово в семейството на състоятелен търговец. Учи в родния си град и в гр. Бургдорф, Швейцария, но последните две години от гимназиалното си образование 1896-1897 г. прекарва във Видинската мъжка гимназия „Цар Симеон“, където класен ръководител му е Иван Марек и Русенската гимназия, където се дипломира. Бил е „проблемен ученик“, с много отсъствия, намалено поведение и явявания на поправителни изпити, но е бил отличник по дисциплините немски език, латински език и история. Увличал се е по социалистическите идеи. Висшето си образование завършва в Софийския университет през 1904 г., специалността „Право“ . През студенските си години става член на Българската работническа социалдемократическа партия /обединена/. През 1904-1907 г. специализира политическа икономия в Бреслау, Германия и е банков чиновник и  асистент по икономически дисциплини в Софийския университет. През 1911 г. става доцент, а през 1918 г. редовен професор. През 1919 г. е избран за ректор на университета. През 1922 г. е  сред основателите на партия „Народен сговор“, която е организатор на деветоюнския преврат през 1923 г. След преврата е министър на войната и управляващ Министерството на външните работи и изповеданията, а от декември 1923 г. до 1926 г. е министър-председател и министър на народното просвещение. От 1926 г. до 1934 г. и от 1938 г. до 1944 г. е народен представител  и председател на XXI и XXII-то Обикновени народни събрания. През 1944 г. заминава за Виена и задочно е осъден на смърт и конфискация на имуществото от Народния съд. През периода 1945-1949 г. организира емигрантско правителство във Виена.

През 1935 г. става действителен член на Българската академия на науките.

Автор е на учебници и книги по политикономия и обществени науки. Последните му две книги са с биографичен характер „България в бурно време. Спомени.“/1998/ и „Моето време. Мемоари.“/2002/.

Александър Цанков умира на 27 юли 1959 г. в Аржентина.